7 янв. 2016 г., 18:34

Слънчев лъч 

  Поэзия
339 0 4
Слънчев лъч
Бродя като скитница у дома,
сякаш нищо не ми познато.
Блъскам се в стените бели,
няма ръце да ме спрат,
очи, които да ме разнежат
с изгрялата в тях любов.
Усмивката да гали душата
с обич по-голяма от света.
зората да ражда деня и нощта,
да остави в леглото цветя.
Сърцето ми пробожда стрела. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Все права защищены

Предложения
: ??:??