7.08.2007 г., 22:22

Слънчева жена...

1.1K 0 7

Към слънцето погледнах,
но ме заслепи.
Не даде ми да се порадвам,
дори за миг на неговите лъчи.
Наведох глава аз сломена,
не бях ли достойна
за неговата красота.
Защо ли само слънчогледа,
да може да любува се на воля,
нима погрешно  е да си мечтая за това,
да искам част от него в себе си да затворя,
да съм единствена...
Слънчева жена...


     15.05.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...