16.06.2015 г., 0:05 ч.
Слънчева пътека
Появи се внезапно.
Бог ли те прати?
Или ти пожела?
Бях се загубил в мъглата.
Без чадър бях във дъжда.
Не ме радваха вече цветята.
Дразнеше ме на децата смеха...
Как накара слънцето ярко,
на пътеката моя, отново да грее?
На човек му трябва толкова малко...
Отново да бъде! И пак да живе!
© Ник Желев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Капчица любов ни трябва и вече слънцето изгрява!Човек всичко лошо забравя! Харесах!
-
Благодаря ви!
И животът е любов! -
Любовта е живот!
-
Поздрави и от мен, Щастливецо!Бъди благословен!
Ведър юнски ден! -
Благодаря за вниманието! ,
А на човек наистина му е нужно малко... -
Разкошно...!!!
-
Поздрав и от мен, Ник!
-
Мисля, че на всеки се е случвало
Благодаря ви! -
За"малкото", което ни възражда, и различно за всеки...
Будиш размисли.
Привет! -
О, колко добре те разбирам!
Изпадала съм в подобни състояния, които бих определила като дълбока депресия.
Само един нов тласък на душата, особено ако това е нова любов, може така да я възроди за нов живот!
Хареса ми много!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Получим капка, искаме две. Получим ли втората, искаме пълна чаша. И не мисля, че в това има нещо лошо....
Хубава вечер!