Jun 16, 2015, 12:05 AM  

Слънчева пътека

  Poetry » Love
626 0 11

Появи се внезапно. 

Бог ли те прати?

Или ти пожела?

Бях се загубил в мъглата.

Без чадър бях във дъжда.

Не ме радваха вече цветята.

Дразнеше ме на децата смеха...

 

Как накара слънцето ярко,

на пътеката моя, отново да грее?

На човек му трябва толкова малко...

Отново да бъде! И пак да живе!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човекът е алчно същество, Васи.
    Получим капка, искаме две. Получим ли втората, искаме пълна чаша. И не мисля, че в това има нещо лошо....
    Хубава вечер!
  • Капчица любов ни трябва и вече слънцето изгрява!Човек всичко лошо забравя! Харесах!
  • Благодаря ви!
    И животът е любов!
  • Любовта е живот!
  • Поздрави и от мен, Щастливецо!Бъди благословен!
    Ведър юнски ден!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...