Слънчева стихия
Пристъпваш в бяло. Слънчева стихия,
която пролет в дебрите твори.
С молитвен зов сега ще те открият
зениците, които покори...
С едно перо в слова ще те опиша.
Мастилен в дълга зима те мечтах.
И бе душата стар планински лишей,
обгърнал съкровения си страх.
Измолена. От жълъдност горчива.
Дочакана - с милувка от сезон.
Пристъпваш... А зеленото покрива
на шумата изречения стон.
И не снегът, а топлото ти бяло
разлиства умълчания ми зов.
Не спирай, ако времето е спряло!
Безвремие дари ми за покров!
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
