Feb 3, 2018, 12:35 AM

Слънчева стихия 

  Poetry » Love
558 2 5

Пристъпваш в бяло. Слънчева стихия,
която пролет в дебрите твори.
С молитвен зов сега ще те открият
зениците, които покори...

 

С едно перо в слова ще те опиша.
Мастилен в дълга зима те мечтах.
И бе душата стар планински лишей,
обгърнал съкровения си страх.

 

Измолена. От жълъдност горчива.
Дочакана - с милувка от сезон.
Пристъпваш... А зеленото покрива
на шумата изречения стон.

 

И не снегът, а топлото ти бяло
разлиства умълчания ми зов.
Не спирай, ако времето е спряло!
Безвремие дари ми за покров!

 

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??