Слънчеви лъчи
Слънчеви лъчи
Дали вървя по пътека от слънчеви лъчи,
покрита със цветен прах,
стремейки се към твойте очи,
но може би пак изпитвам страх.
Мислех, че е сън, но не,
ти отново си пред мен,
гледаш ме с нежния ти поглед,
и те искам в утрешния ден.
Дали пак събудих се в лъжа,
дали пак усетих любовта,
и пак в леглото си лежа,
завит отново с нежна красота
И ето ме отново със цветето в ръка,
и ето те с твоята слънчева усмивка,
и виждам как улицата грее в красота,
защото ти си една щастливка.
Дали си ангелът в моето сърце,
или си демонът във него?
Не знам, протегни ръце.
Ти ме караш да горя.
Ти ме караш да творя.
Ти го караш да бие.
И Ти го караш да мисли.
Гледаш ме пак с тези красиви очи,
но те са като слънчеви лъчи,
премахват лъжите
и идват мечтите!
Деян Иванов 10.05.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
