Слънчеви послания в тишината
*****
Хванах пътя! Без да гледам назад.
Само себе си метнах на рамо.
Скътах си спомен за шумния град,
избягах от житейските драми.
И слънцето- през мигли от листа,
пращаше намигащи послания...
Напредвах в храсталака- с колена
от поривни желания издрани...
В тишината вселенска потънах
и в спокойните дни на света.
Аз успях, оттласквайки дъното,
в мен мечти и любов да сплета!
*****
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
