23.08.2013 г., 9:42

Слънчеви зайчета

625 0 7

Слънце листче просветлява
всяко утро, всеки ден
и си няма и представа
ти дали си вдъхновен,

че на него да запишеш
болката на твоя брат
и отронена въздишка
да превърнеш в стих и цвят.

Как на горската поляна,
сред зелените треви,
зайци слънчеви играят
в слънчевите му стрели.

Слънце листче просветлява
всяко утро, всеки ден,
а в Родопа се надпяват
гайди сто на Рожен в плен.

Дай ухо и ще дочуеш
как ручилото ечи,
сякаш вятърът надул е
каба гайди в тез очи

за гората омилели
и реката, що шепти,
и за тези бели, бели
листчета - да пишеш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....