Слънце листче просветлява
всяко утро, всеки ден
и си няма и представа
ти дали си вдъхновен,
че на него да запишеш
болката на твоя брат
и отронена въздишка
да превърнеш в стих и цвят.
Как на горската поляна,
сред зелените треви,
зайци слънчеви играят
в слънчевите му стрели.
Слънце листче просветлява
всяко утро, всеки ден,
а в Родопа се надпяват
гайди сто на Рожен в плен.
Дай ухо и ще дочуеш
как ручилото ечи,
сякаш вятърът надул е
каба гайди в тез очи
за гората омилели
и реката, що шепти,
и за тези бели, бели
листчета - да пишеш ти!
© Иван Христов Всички права запазени