Слънчево усмихва се денят
Слънчево усмихва се денят
и отпива утринна надежда.
Сгушен още в миглите, сънят
ме прегръща и целува нежно.
Пак докосвам твоята ръка
и косите ти погалвам с трепет.
Пак и пак... не ще се уверя...
Реален си, не само шепот,
на вятъра листата пожелал,
запявайки им песен - серенада,
а те, в тъй чакания първи бал
танцуват с него влюбени и млади.
Вълнението в бузите искри
и розите се в розово разпукват
и там, в кристалните им капчици-очи,
нас двама песенно изгубват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
