Слънчево зайче препуска на воля,
децата го гонят със трепетен смях:
"Аз ще го хвана, дръпнете се, моля!..."
Бутат се, падат сред кал и сред прах...
И ние, големите, уж помъдрели,
зайчето гоним и търсим безспир,
но защо ли сме бедни и тъй омерзени?...
Детето е мъртво във нашия мир!
Слънчево зайче се носи в простора...
Цяла вечност го гоним... Не спираме!
Слънчев мираж препуска на воля...
Все нещо търсим... А после, умираме!