Слънчице
Колко е лесно,
рисуваш и пееш -
аз почвам. Хайде и ти,
със своите нежни ръчички, детенце,
приказен свят сътвори.
Синьо, червено, давай по-смело!
Виждаш ли? Татко е с теб,
полети като птичка високо, високо!
Обичам те, мило дете!
Бих дал всичко да бъдеш свободна,
още си малка, но мен ме е страх,
защото живеем във време, когато
човек за човека е враг!
Рисувай, каквото поискаш -
ето боички, точно така.
С устни челцето ти нежно докосвам,
благодарен на Господ от цяло сърце.
Ще минат години, за миг ще пораснеш,
баща ти ще бъде с бели коси.
Ако нещо те мъчи, сълзи не проливай,
а палитра вълшебна вземи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Иванов Всички права запазени
