Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
29.09.2011 г., 20:27 ч.

Слънчице галено...:) 

  Поезия » Пейзажна
938 0 18

Слънчице жарено, алено - галено.
В коси донадено, та чак заплетено.
По устните сладостно, топло и медено,
в ръцете трепетно, радостно - шеметно.

Заесенееш ли , Слънчице,  търся те.
Да те доимам диря очите, лъчите,
и за да те стигна, гоня потерите
на ветровете, ветровете - хайдутите.

Да не задигнат белите облаци,
та да затулят небе със сивелици
и да заплюкат дните дъждовници.
След тях да хукнат шумни виелици.

Че щом се зазимят,  пак дните късеят.
Лъчите ти, Слънчице, щом позадрямат,
към пролети хукват очи, да ги чакат,
и пак да ме топлят, да милват и галят. 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??