Слънчице галено...:)
Слънчице жарено, алено - галено.
В коси донадено, та чак заплетено.
По устните сладостно, топло и медено,
в ръцете трепетно, радостно - шеметно.
Заесенееш ли , Слънчице, търся те.
Да те доимам диря очите, лъчите,
и за да те стигна, гоня потерите
на ветровете, ветровете - хайдутите.
Да не задигнат белите облаци,
та да затулят небе със сивелици
и да заплюкат дните дъждовници.
След тях да хукнат шумни виелици.
Че щом се зазимят, пак дните късеят.
Лъчите ти, Слънчице, щом позадрямат,
към пролети хукват очи, да ги чакат,
и пак да ме топлят, да милват и галят.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
