Аз съм слънцето в небето,
слънчогледчето си ти.
Денем все за теб блестя,
все за теб трептя!
Даже нощем те огрявам,
със целувка те дарявам.
Сливаме се във едно,
свръхестествено стъбло.
Сутрин рано стебълцето
пак поглежда към небето,
и през този период
следва слънчевия ход.
Следва слънцето, което
все го грее от небето!
© Снежана Терзиева Всички права запазени
от прекрасните отзиви, Магдалена !