Аз съм слънцето в небето,
слънчогледчето си ти.
Денем все за теб блестя,
все за теб трептя!
Даже нощем те огрявам,
със целувка те дарявам.
Сливаме се във едно,
свръхестествено стъбло.
Сутрин рано стебълцето
пак поглежда към небето,
и през този период
следва слънчевия ход.
Следва слънцето, което
все го грее от небето!
© Снежана Терзиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
