18.04.2021 г., 8:26

Слънчоглед във ваза

464 0 0

Слънчоглед на бюрото си пазя.

Сложих го с вода, във ваза.

Подариха ми го вчера

на приятелска завера.

Стръкче младо и невинно,

Тъй внимателно, любвеобилно…

Щом  пораснаха листата

и усети топлината,

във доброто ми сърце,

ме обгърна с две ръце.

Чудо някак взе да става!

Слънчогледът оживява!.

Вместо в слънцето - в очите

все ме гледа и ме пита:

Искаш ли ли кафенце, шефче?

Нося ти от в къщи кексче!

Днес жената го приготви.

Даже, кани те на гости!

Не мисли, че се подлагам,

от сърце ще ти помагам.

Папките да подредя,

и колегите да проследя.

Идват ли на работа навреме?

Кой във службата е бреме?

Кой все кръшка, не работи?

Кой за теб говори кофти?

Бил съм, казват, нагаждач,

безобразен подмазвач…

Да ти кажа, не ми дреме.

Туй за мене не е бреме!

Докато ти си мойто слънце,

ще се раздавам аз до зрънце.

А залезеш ли от небосклона,

ще си потърся ваза нова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...