Слънчоглед на бюрото си пазя.

Сложих го с вода, във ваза.

Подариха ми го вчера

на приятелска завера.

Стръкче младо и невинно,

Тъй внимателно, любвеобилно…

Щом  пораснаха листата

и усети топлината,

във доброто ми сърце,

ме обгърна с две ръце.

Чудо някак взе да става!

Слънчогледът оживява!.

Вместо в слънцето - в очите

все ме гледа и ме пита:

Искаш ли ли кафенце, шефче?

Нося ти от в къщи кексче!

Днес жената го приготви.

Даже, кани те на гости!

Не мисли, че се подлагам,

от сърце ще ти помагам.

Папките да подредя,

и колегите да проследя.

Идват ли на работа навреме?

Кой във службата е бреме?

Кой все кръшка, не работи?

Кой за теб говори кофти?

Бил съм, казват, нагаждач,

безобразен подмазвач…

Да ти кажа, не ми дреме.

Туй за мене не е бреме!

Докато ти си мойто слънце,

ще се раздавам аз до зрънце.

А залезеш ли от небосклона,

ще си потърся ваза нова!