МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
19.11.2017 г., 17:22 ч.

Слънчогледи 

  Поезия
291 0 3

Поисках да видя

небето отблизо.

Отворих очи и се гмурнах

след твоята риза.

Тя пътя ми сочеше - жълто петно

сред синьото синьо

на ведрото, мокро, измито небе

над моята стряха.

А после - на свода студен,

съвсем, съвсем посред ден,

звезди жълтолики изгряха.

Те всъщност не бяха звезди -

унили и бледи, а ярки и жарки,

красиви дори, добри слънчогледи.

И стана небето поле,

от цвят слънчожълт натежало -

сякаш над мене поне

двеста слънца бе побрало.

И лутам се плаха, сама,

сред жълти листенца-коприна,

и плача, и викам с тъга-

къде ли е синьото синьо?

 

6.07.1995

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??