19 nov 2017, 17:22

Слънчогледи 

  Poesía
339 0 3
Поисках да видя
небето отблизо.
Отворих очи и се гмурнах
след твоята риза.
Тя пътя ми сочеше - жълто петно
сред синьото синьо
на ведрото, мокро, измито небе
над моята стряха.
А после - на свода студен,
съвсем, съвсем посред ден,
звезди жълтолики изгряха.
Те всъщност не бяха звезди - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??