19 nov 2017, 17:22

Слънчогледи

  Poesía
444 0 3

Поисках да видя

небето отблизо.

Отворих очи и се гмурнах

след твоята риза.

Тя пътя ми сочеше - жълто петно

сред синьото синьо

на ведрото, мокро, измито небе

над моята стряха.

А после - на свода студен,

съвсем, съвсем посред ден,

звезди жълтолики изгряха.

Те всъщност не бяха звезди -

унили и бледи, а ярки и жарки,

красиви дори, добри слънчогледи.

И стана небето поле,

от цвят слънчожълт натежало -

сякаш над мене поне

двеста слънца бе побрало.

И лутам се плаха, сама,

сред жълти листенца-коприна,

и плача, и викам с тъга-

къде ли е синьото синьо?

 

6.07.1995

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...