Намерих си причини да не тичам
след залези, от болка разпиляни,
фалшиви истини да не изричам,
да не събуждам полудели рани.
Научих се по-малко да обичам -
надявам се докрая да ми стигне.
Научих се писма насън да пиша,
изпращам ги по изгрева - без име.
Научих се по-правилно да дишам,
не ми е нужен гъдел да се смея.
Отново Слънчо весело наднича
и кани ме на имен ден в неделя.