27.04.2010 г., 20:21

Слънчовден

1.1K 0 24

Намерих си причини да не тичам

след залези, от болка разпиляни,

фалшиви истини да не изричам,

да не събуждам полудели рани.

 

Научих се по-малко да обичам -

надявам се докрая да ми стигне.

Научих се писма насън да пиша,

изпращам ги по изгрева - без име.

 

Научих се по-правилно да дишам,

не ми е нужен гъдел да се смея.

Отново Слънчо весело наднича

и кани ме на имен ден в неделя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На какво ли не се учи човек...
    Слънцето винаги да ти се усмихва, Ив!
  • Много слънчев, вълшебен стих!
    Дарява светлина и оптимизъм!
    ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ!
  • Очите ми са слънчогледи,
    всяка сутрин слънцето посрещат
    все със същата надежда
    светлината му да следват.

    Страхотно стихо. Но имам молба, не обичай по малко, обичай до края Не пести любовта.Сърцето е като чаша колкото повече раздаваш любов толкова повече се пълниш с нея. раздавай я до край Поздрав и от мен
  • Този Слънчо е симпатичен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...