27 апр. 2010 г., 20:21

Слънчовден

1.1K 0 24

Намерих си причини да не тичам

след залези, от болка разпиляни,

фалшиви истини да не изричам,

да не събуждам полудели рани.

 

Научих се по-малко да обичам -

надявам се докрая да ми стигне.

Научих се писма насън да пиша,

изпращам ги по изгрева - без име.

 

Научих се по-правилно да дишам,

не ми е нужен гъдел да се смея.

Отново Слънчо весело наднича

и кани ме на имен ден в неделя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На какво ли не се учи човек...
    Слънцето винаги да ти се усмихва, Ив!
  • Много слънчев, вълшебен стих!
    Дарява светлина и оптимизъм!
    ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ!
  • Очите ми са слънчогледи,
    всяка сутрин слънцето посрещат
    все със същата надежда
    светлината му да следват.

    Страхотно стихо. Но имам молба, не обичай по малко, обичай до края Не пести любовта.Сърцето е като чаша колкото повече раздаваш любов толкова повече се пълниш с нея. раздавай я до край Поздрав и от мен
  • Този Слънчо е симпатичен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...