Слънчовден

Poetry » Love

1.1K 0 24

Намерих си причини да не тичам

след залези, от болка разпиляни,

фалшиви истини да не изричам,

да не събуждам полудели рани.

Научих се по-малко да обичам -

надявам се докрая да ми стигне.

Научих се писма насън да пиша,

изпращам ги по изгрева - без име.

Научих се по-правилно да дишам,

не ми е нужен гъдел да се смея.

Отново Слънчо весело наднича

и кани ме на имен ден в неделя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

На какво ли не се учи човек...
Слънцето винаги да ти се усмихва, Ив!

2010-05-15T12:00:59+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много слънчев, вълшебен стих!
Дарява светлина и оптимизъм!
ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ!

2010-05-05T19:08:40+03:00
feia (Вилдан Сефер)

2010-04-30T22:00:13+03:00
alistef (Албена Стефанова)

Очите ми са слънчогледи,
всяка сутрин слънцето посрещат
все със същата надежда
светлината му да следват.

Страхотно стихо. Но имам молба, не обичай по малко, обичай до края Не пести любовта.Сърцето е като чаша колкото повече раздаваш любов толкова повече се пълниш с нея. раздавай я до край Поздрав и от мен

2010-04-29T21:46:12+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Този Слънчо е симпатичен!

2010-04-29T19:54:10+03:00