Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
8.07.2008 г., 22:28 ч.

Смарагдово зелено 

  Поезия » Друга
1356 0 25
В сатененото меко на душата ми
надиплените спомени са допир.
Усещане за теб - във много катове.
(поредният дори си няма номер).


Последният е тънък - от заблуди.
С мъгливи очертания, неясни.
Удобно настанил се върху другите.
Навярно е намерил свойто място.


И ти си като вкъщи. Вътре в мен.
Не мога да си спомня как си влязъл.
Със умисъл за болка - да крадеш...
а толкова се учих да се пазя.


Достатъчно е грубите ти длани
да пуснат тънки бримки самота.
Ще бъдат там - когато теб те няма,
със плетени конци от тишина.


И всичко наобратно ще започне.
Сълзите ми нагоре ще потичат.
Накрая, ще се влеят двупосочни -
смарагдово зелени във очите.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??