Смела съм, но не до там
Смела съм, но не до там
Ах, късно е. Как да го избегна!?!
И да пропадна, като в бездна,
и после да изпитвам само срам...
Горко ми, но ще Ви погледна там.
О, демон! А съм така праведна.
И знам единствено луната медна
ще бди над тази моя мисъл блудна.
Но млъкни, сърце! Ти - на чувства храм.
Ах, късно е.
В агония съм, а душата бедна
гори в таз грешчица последна.
Как на страстта си воля аз да дам!?!
За радост - смела съм, но не до там.
И все пак, дали ако Ви погледна...
Ах, късно е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
