23.04.2017 г., 0:42

Сметка

411 1 0

                   Преброѝ ли стъпките ми,

                                   вървени към теб

                                                         и назад?

 

                   Измери ли тъгата ми

                                    със сълзометърат?

            

                   Колко ти дължа?

                                   Плащам във натура,

                                                     нямам кеш.

 

                   Със надежди във пакет

                                      и мечти на килограм.

 

                   Връщам ресто –

                                 тревоги

                                   и любовни фрази.

 

                    Само количка си вземи,

                                 забравено е

                                              и тежи.

 

                    Заповядай и пълни!

                       От чакане останали са

                                            някакви торби.

 

                     Сигурно са пълни със

                                                 изсъхнали

                                                             сълзи!

 

                     Взимай,

                                    товари!

 

                     

                                       

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...