28.11.2006 г., 8:34

Смирена

1.1K 0 1
До днес не бях самата аз,
от утре ще съм пак във час,
лудувах, исках и живях,
но всичко се превърна в прах.
Енергия от мен струи, но няма искрени очи,
да стоплят моето сърце,
което чака две ръце,
Замина ти далеч от мен,
и сякаш мина много време,
далеч си  и не знам кога
ще видя близо любовта,
не виждам изход,
пак съм във затвор,
над мене няма пак надзор.
Сама ще бъда, докато те срещна пак,
докато свърши вечният, ужасен бяг,
върни се и вземи ме,
като птичката от клетка ти спаси ме
на воля вечно да летя,
но няма вест от теб дори,
надявам се от мрака до зори,
да имам вест от теб любими,
и в мене чувства несмирими,
препускат яростно и страстно,
да видят твоето  лице прекрасно,
И в Рая бях със тебе, и в ада ще горя,
докато си далеко за теб сълзите ще броя.
Събирам ги във мойте длани,
а те превръщат се във кръв червена,
за теб завинаги оставам духовно силна, но смирена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е,от всички написани неща,лично на мен,това най-много ми харесва.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...