Смирена
В душата ти се стоплих -
подслон от мрачните баири.
Разпалих твоето огнище,
а то погълна ме
с изпепеляващи зеници.
Смирена се отпуснах в него, цяла.
Изчезна болката,
стрели в сърцето издълбаха
образа ти безразличен и
заспаха две очи в съня си вечен...
Изсъхна и последната сълза
по кожата ми пребледняла...
Усмихнах се на любовта,
а тя, пронизвайки ме,
ме поведе в рая...
подслон от мрачните баири.
Разпалих твоето огнище,
а то погълна ме
с изпепеляващи зеници.
Смирена се отпуснах в него, цяла.
Изчезна болката,
стрели в сърцето издълбаха
образа ти безразличен и
заспаха две очи в съня си вечен...
Изсъхна и последната сълза
по кожата ми пребледняла...
Усмихнах се на любовта,
а тя, пронизвайки ме,
ме поведе в рая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
