May 25, 2008, 1:03 AM
Смирена
В душата ти се стоплих -
подслон от мрачните баири.
Разпалих твоето огнище,
а то погълна ме
с изпепеляващи зеници.
Смирена се отпуснах в него, цяла.
Изчезна болката,
стрели в сърцето издълбаха
образа ти безразличен и
заспаха две очи в съня си вечен...
Изсъхна и последната сълза
по кожата ми пребледняла...
Усмихнах се на любовта,
а тя, пронизвайки ме,
ме поведе в рая...
подслон от мрачните баири.
Разпалих твоето огнище,
а то погълна ме
с изпепеляващи зеници.
Смирена се отпуснах в него, цяла.
Изчезна болката,
стрели в сърцето издълбаха
образа ти безразличен и
заспаха две очи в съня си вечен...
Изсъхна и последната сълза
по кожата ми пребледняла...
Усмихнах се на любовта,
а тя, пронизвайки ме,
ме поведе в рая...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поклон.
-
Приказен стих...поведе и мен към Рая...
с обич, мила Теодора. -
Очарование!!!
-
Докосна ме!Прекрасен стих!Браво!
-
разплака ме...
-
Усмихнах се на любовта,
а тя, пронизвайки ме,
ме поведе в рая...
Усмивката и любовта вървят ръка за ръка
Хубав стих, браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
