Меричка (Мери Попинз)
718 2544
10.04.2008 г., 16:26 ч.

Смирение 

  Поезия » Философска
574 0 4

По Вълчо Камбуров

Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите
се усмихваш, а утро студено
днес пилее и стряска мечтите.

Но няма залез, от който боли,
няма тъжна въздишка отронена.
Всички минали злобни беди
се удавят самотни във спомена.

И какво ме тревожи, не зная,
през ръцете ми тъй пестеливо,
за да сещам и утре омая,
с мен играе пламъче живо.

 

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??