Смирение
По Вълчо Камбуров
Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите
се усмихваш, а утро студено
днес пилее и стряска мечтите.
Но няма залез, от който боли,
няма тъжна въздишка отронена.
Всички минали злобни беди
се удавят самотни във спомена.
И какво ме тревожи, не зная,
през ръцете ми тъй пестеливо,
за да сещам и утре омая,
с мен играе пламъче живо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
