Смирение

Apr 10, 2008, 4:26 PM

Poetry » Phylosophy

660 0 4

По Вълчо Камбуров
Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите
се усмихваш, а утро студено
днес пилее и стряска мечтите.
Но няма залез, от който боли,
няма тъжна въздишка отронена.
Всички минали злобни беди
се удавят самотни във спомена.
И какво ме тревожи, не зная,
през ръцете ми тъй пестеливо,
за да сещам и утре омая, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Смирение

Want to read more?

Random works