Смирения
... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества
и низи от непрежалими скърби.
Какво по-просто има от това? –
приживе Господ Бог да те загърби.
Със върволик химери се простих.
Опазих се от завист, мъст и злоби.
И моят дом Светая бе Светих! –
към всекиго душа протягах с обич.
От ден на нощ все по-неприложим,
превръщам се във сенчица безплътна.
Каквото казах, хвръкна – яко дим.
Каквото премълчах, си го преглътнах.
В най-тихите – навлизам – светове,
които – слава Богу! – нямат изход.
Тъй чиста мисълта ми в тях снове! –
че я раздавам кеш, щом я поискат.
Как простичка бе моята мечта,
дано се сбъдне? – и Отвъд ще чакам! –
един ден, щом си тръгна от света,
да грейне и в Държавата на мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
