Смирения
СМИРЕНИЯ
... със цялото смирение, което
премина в мен от моя стар баща,
обичам всичко живо под небето,
което хвърля сянка над света –
дали човек, закъсал насред друма,
или мишле във моя вехт долап,
за всекиго стишил съм блага дума
и къшей сух от черния си хляб,
безброй слънца в отвъдното изпратил,
невям и аз за някого съм мил? –
мен всяка живинка ми е приятел,
и всичко лошо вече съм простил,
да легна – чист, в постелята си вечер,
дете да милна, книга – и Жена,
не знам какво да искам друго вече? –
освен светът да бъде Светлина
за мравката, за литналия гълъб,
за смока, изпълзял на миши лов.
Пред всекиго да бъде пътят дълъг
под шепичката Божия любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
