Смирения
СМИРЕНИЯ
... със цялото смирение, което
премина в мен от моя стар баща,
обичам всичко живо под небето,
което хвърля сянка над света –
дали човек, закъсал насред друма,
или мишле във моя вехт долап,
за всекиго стишил съм блага дума
и къшей сух от черния си хляб,
безброй слънца в отвъдното изпратил,
невям и аз за някого съм мил? –
мен всяка живинка ми е приятел,
и всичко лошо вече съм простил,
да легна – чист, в постелята си вечер,
дете да милна, книга – и Жена,
не знам какво да искам друго вече? –
освен светът да бъде Светлина
за мравката, за литналия гълъб,
за смока, изпълзял на миши лов.
Пред всекиго да бъде пътят дълъг
под шепичката Божия любов.
© Валери Станков All rights reserved.
