22.11.2022 г., 13:05

Смисъл- по Георги Изворски

529 0 3

Нашият татко – Творецът небесен

създателят на всичко най-добро

От нас ще иска само едно нещо –

съзнателни да бъдем в своя път.

 

Където седнем и където станем

и без значение сити, или не

и вън дали е денем или нощем

любов да има в нашето сърце.

 

В съгласие, мир, тревоги, или грижи

да търсим неотклонно обичта

и винаги да помним и прилагаме

законът на Всемира - любовта.

 

И тази обич към дърветата, цветята

към хората, животните, Всемира

към камъчето що блести в реката

живота ни поддържа и осмисля.

 

Тя идва от сърце и дън душа

и придружена от делата на сърцето

се връща към Вселената- така

в душите ни нов смисъл ще засвети.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Новото братство. Със здраве да си го ползвате!
  • Благодаря Ви за положителния отзив. Посланието не е мое-на Георги Изворски е. Неговите лекции са неизчерпаема източник на философски прозрения за мен. Преди да кача нещо такова, винаги ги изпращам първо на него и Силвина Белопойчева.
  • Много ми хареса.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...