Живеем по инерция, "насила"...
Но нали от обич сме създадени?
Неведнъж несполуката от нас е пила,
а пак чувстваме и страдаме, дори и с душите си ограбени.
Трудни машини сме навярно,
зле устроени, невежо сглобени...
След забързания делник ще отминем,
защото няма нищо трайно.
И ще ни промълви той тихо "сбогом",
щом прицелил се е точно в мишената.
Защо убедени сме, че съществуваме?
А подритваме неволно смисъла "да бъдем"... ...