Смисълът да бъдем?
Живеем по инерция, "насила"...
Но нали от обич сме създадени?
Неведнъж несполуката от нас е пила,
а пак чувстваме и страдаме, дори и с душите си ограбени.
Трудни машини сме навярно,
зле устроени, невежо сглобени...
След забързания делник ще отминем,
защото няма нищо трайно.
И ще ни промълви той тихо "сбогом",
щом прицелил се е точно в мишената.
Защо убедени сме, че съществуваме?
А подритваме неволно смисъла "да бъдем"...
Що е правилно и на какво се любуваме?
Колко по-лесно - просто зрители да бъдем?...
бележка: Много благодаря на Таничка(posh`), че ми помогна да подредя обърканите си мисли и да изправя кривите редчета. :)
© Веселина Костадинова All rights reserved.
