6.08.2007 г., 13:22

Смисълът да се живее

721 0 7

Политналата птица във безкрая

ще се напие с вятър

и ще заспи.

И цветето

с разцъфнало дихание

дъжд ще дочака -

ще се упои.

Без извор

ще се лута, плачейки реката

и мътно ще целува брегове,

но плъзгайки се в морските обятия,

ще стихне пяната на разбълбуканите страхове.

Със разтопени мокри пръсти

ще гали топъл дъжд земята -

по дланите му ще се впиват жадните зелени устни

на тревата.

И Слънцето

във розовия здрач

ще срещне мимолетно над света Луната,

за да и каже,

че за нея мисли само,

щом се търкулне тихо зад земята.

................

Тук всеки търси своя дом изгубен

и някой чака го и го сънува - буден.

Тук всеки жаден е със някой да се слее -

това е... смисълът да се живее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук всеки жаден е със някой да се слее -
    това е... смисълът да се живее.

    Много хубаво и истинско, много ми хареса, браво!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Инна!!!
  • Много, много ми хареса и ме замисли, благодаря!!!
  • Мая,благодаря за редакциятаНяма какво да приемам лично.Поздрав!
  • Браво и от мен!
    Поздрави Инна!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...