i2na (Инна)
145 1101
6.08.2007 г., 13:22 ч.

Смисълът да се живее 

  Поезия
567 0 7

Политналата птица във безкрая

ще се напие с вятър

и ще заспи.

И цветето

с разцъфнало дихание

дъжд ще дочака -

ще се упои.

Без извор

ще се лута, плачейки реката

и мътно ще целува брегове,

но плъзгайки се в морските обятия,

ще стихне пяната на разбълбуканите страхове.

Със разтопени мокри пръсти

ще гали топъл дъжд земята -

по дланите му ще се впиват жадните зелени устни

на тревата.

И Слънцето

във розовия здрач

ще срещне мимолетно над света Луната,

за да и каже,

че за нея мисли само,

щом се търкулне тихо зад земята.

................

Тук всеки търси своя дом изгубен

и някой чака го и го сънува - буден.

Тук всеки жаден е със някой да се слее -

това е... смисълът да се живее.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук всеки жаден е със някой да се слее -
    това е... смисълът да се живее.

    Много хубаво и истинско, много ми хареса, браво!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Инна!!!
  • Много, много ми хареса и ме замисли, благодаря!!!
  • Мая,благодаря за редакциятаНяма какво да приемам лично.Поздрав!
  • Браво и от мен!
    Поздрави Инна!
  • хубава идея, но що не го промениш така:
    "И Слънцето
    във розовия здрач
    ще срещне мимолетно над света Луната,
    за да и каже,
    че за нея мисли само,
    щом се търкулне тихо зад земята.

    Тук всеки жаден е със някой да се слее -
    и своя дом изгубен търси.
    не чака и не сънува само който
    познава смисълът да се живее"

    Лищо лично

  • Чудесен стих!
    Браво!
Предложения
: ??:??