Смисълът да се живее
Политналата птица във безкрая
ще се напие с вятър
и ще заспи.
И цветето
с разцъфнало дихание
дъжд ще дочака -
ще се упои.
Без извор
ще се лута, плачейки реката
и мътно ще целува брегове,
но плъзгайки се в морските обятия,
ще стихне пяната на разбълбуканите страхове.
Със разтопени мокри пръсти
ще гали топъл дъжд земята -
по дланите му ще се впиват жадните зелени устни
на тревата.
И Слънцето
във розовия здрач
ще срещне мимолетно над света Луната,
за да и каже,
че за нея мисли само,
щом се търкулне тихо зад земята.
................
Тук всеки търси своя дом изгубен
и някой чака го и го сънува - буден.
Тук всеки жаден е със някой да се слее -
това е... смисълът да се живее.
© Инна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав стих!!! Поздрави, Инна!!!
-
Много, много ми хареса и ме замисли, благодаря!!!
-
Мая,благодаря за редакцията
Няма какво да приемам лично.Поздрав! -
Браво и от мен!
Поздрави Инна! -
хубава идея, но що не го промениш така:
"И Слънцето
във розовия здрач
ще срещне мимолетно над света Луната,
за да и каже,
че за нея мисли само,
щом се търкулне тихо зад земята.
Тук всеки жаден е със някой да се слее -
и своя дом изгубен търси.
не чака и не сънува само който
познава смисълът да се живее"
Лищо лично
-
Чудесен стих!
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
това е... смисълът да се живее.
Много хубаво и истинско, много ми хареса, браво!