В гората горе планинска
Гората стара пиринска
Млада мома младолика
Бере букет от иглика
От иглика и от други цветя
От големите планински поля
От цветя и от дървесна кора
Цялата полепнала в смола
Момата млада Елена
В гората стара зелена
Сам сама си букет бере
Сам сама си венец плете
И живее си живот прекрасен
Но държи на своя дълг ужасен
Турчин за жена я избере ли
Да оди при братя умрели
И тя си има план не лош
Държи си тя в носия нож
И ходи си но чува глас
И що да види тя тогаз
Зад нея по-висок една глава
По-силен той от вол дори от два
Легенди много ни една лъжа
Стои страшния Мохамед паша
С ръка замахва рита с крак
Посяга тя и с ножа чак
Тръгва да плесне плесница
Грабва я той за десница
Ножа вече долу на земята
Сълзи на очи тежка душата
Вик подир вик чувства се тя няма
Миг след миг надежда веч няма
Пашата на турски каза
"Аз Мохамед от Кавказа
Син на империя Османска
Ида на земя Балканска
Търся за харема нова жена
Много красива си само една
На Света идваш във моя харем
Ако откажеш тука ще мрем"
Елена през сълзи крещи
"Убивай ме по-скоро ти
Ислям аз не уважавам
с живота се аз прощавам
Няма да съм ти на теб слугиня
нито пък на бога ти робиня
Не знам дали за това ще горя
Хайде да свършва искам да мра"
Огледа я пак Мохамед
Дано да бъде той проклет
Горе към Аллах изкрещя
"Не мога да я вразумя
Но мога преди да я убия
Тук зад тоз храст с нея да се скрия
Малко аз да се позабавлявам
Ала следи да не оставям"
Здраво стиснал я за ръка
Тръгна той към бистра река
Моли и плаче Елена
Иска да е пощадена
Пощадена да бъде от мъки
А Мохамед дава препоръки:
"Мълчи и ще ти мине по вода
Ще продължиш моята рода"
Моли да бъде убита
Тогаз почва да налита
Старя паша на жената
А тя вика и се мята
И тогаз иззад дървото близко
Изскача страхливо момче ниско
Млад момък готов да принесе ред
С своя стар ръждясал пистолет
"Пускай я веднага" - казва
И се той смело показва
Изненадан но ядосан
Тръгва като омагьосан
С сабя в ръка с безизразно лице
Силен и мощен ала без сърце
Мохамед паша към момък страхлив
"Скоро момко няма да си жив"
Замахва той към момчето
Със сабя таму където
Няма как да оцелее
Кръв юнашка ще се лее
Тогаз за изненада на пашата
Той взима в свои си ръце нещата
Токаз в гората има силен шум
Пистолета стар изрича БУМ!
Пада му сабя от ръце
Веч няма половин лице
Здраво е момчето нашто
Пашата мъртъв на място
От радост момини сълзи валят
И скоро време няма да се спрат
Момчето рече - "Казвам се Момчил
Радвай се че аз съм те открил
Аз бунтовник съм отскоро
Бях изпратен аз във горо
Да потърся стари другар
Но бе убит от страшний звяр
Страховит звяр турски башибозук
Хванал го бе на планината тук
И разпит всичко чух и го видях
Още там на място онемях
Той се оказа предател
Нашия преподавател
Нашия войвода велик
Без да се замисли за миг
На зъл безмилостен турски паша
Каза му всички наши имена
Продаде си душата на Аллах
Е от туй няма по-голям грях"
Съчувства мома на Момчил
Добре знае де е бил
И тя била е също там
Момчил завършва: "Пълен срам!
А пък турците калпак им свалям
Нищо че ги хич не уважавам
С удар два го на земя свалиха
А после го лесно убиха"
Разплака се таму Момчил
Безкористно беше убил
Това го никак не рани
Нито пък многото дни
Откакто своя дом не бе видял
Ала рани го да види умрял
Толкова лесно от турците спрян
Своя войвода бивш великан
Нито дума се не рече
Мома тръгна с Момчил вече
Тръгнаха на север двама
По път направен от слама
От слама и от робска черна кръв
Млада Елена и младия лъв
Готови за борба за свобода
Да леят те и кръв и смола
© Ок ок Всички права запазени