29.07.2021 г., 10:37

Смолян

468 0 0

 

Бели пухкави облачета
сякаш сладък памук,
вятър движи в небесните шири.
Родопи мълчат
под зелен ямурлук,
а в сърцето ми, обич завира. 

 

От сърдитото слънце
има малка следа,
но Родопи ме милват с прохлада.
Орфееви песни,
простор, свобода
и огромна, безмерна наслада. 

 

Очите не спират да целуват скали.
Търся думи, но всички са слаби...
Тишина... Красота... Родопи мълчи...
Тая хубост с очите се граби.... 

 

Ако утре потърся в душата си мир,
ще се върна в Родопската пазва.
Необятност, загадка, природен кумир
и безкрай със когото приказвах.... 

 

И усещам напира ручило в гласа
щом погледна напред и нагоре.
Родопи са точно душевна врата
и през нея, Бог ни говори... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...