В мрака тъмен чакам аз
с копнеж да чуя твоя глас.
Денят ми смисъл да добие,
с любовен трепет да се обвие.
Мелодия любима да ме извести,
че в този миг за мене мислиш ти…
До телефона близо аз стоя.
Чакам, притаила си дъха…
И ето, съобщение получавам!
С нетърпение го отварям:
„Мила моя,” пише той –
„не съм аз вече твой.
С друга съм в този час.
Не те обичам вече аз…”
© Лиляна Всички права запазени