3.10.2007 г., 10:00  

SMS - поезия

3K 0 6

 

                                   Чакам те...

 

                              От мисъл до мисъл...

                              От обаждане до обаждане...

                              От среща до среща...

                              Докога? Докъде?

                                    Завинаги...

 

                                          ***

 

                                      Покана

 

                     Малко ревност, колкото за вкус...

                     Малко тръпка - за наслада...

                     Малко нежност, смях - за лукс...

                     И разпалвай любовната клада...

 

                                            ***

 

                                       Камъче

 

                     Необикновено камъче красиво,

                     закодирано със мисълта за мен...

                     Хилядолетия  чувства  събирало...

                     В ръка го стискам и  усещам теб.       

 

                                            ***

 

                                      Търсим се...

 

                     Ти си слънчев приказен бряг,

                     аз съм буйна лунна река...

                     Приютяваш звездния ми впряг,

                     а аз изпълвам твоята съдба...

 

                                            ***

 

                                       Находка

 

                     Среща, копнеж, мечта, години,

                     за да открием част от тайната,

                     която сме донесли до наши дни...

                     Запази я... До следващата среща...
 

                                             ***


                            Празнично намерение

 

                       Започвам да броя часовете,

                       когато пак ще има какво да търсим -

                       очите, устните си, пръстите...

                       Подсказвай...

                                         
                                            ***

 

                            В едно топло гнездо

 

                          Подавам ти ръка в съня си,

                          а ти щастливо ме прегръщаш...

                          Проправяме траверси звездни

                          и всички сънища се сбъдват...
 

                                            ***

 

                             ...Хубаво е...

 

                                        Отговор
 

                                       Зная, че е така...

                                       Искам да е така...

                                       Правя го да е така...

                                       За теб...

 

                                            ***

 

                            Винаги си тръгваш...

                            Ще чакам, докато останеш...

                

                                            ***

 

                            Прелиствам всяка своя мисъл

                            и искам да ти пратя щастие.

 

                                             ***

 

                             Аз съм изворчето твое -

                             от чувства, мечти и поезия...

                             Ти си слънцето мое -

                             от разум, топлота и енергия...

 

                                                     © Павлина Христова Петрова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...