19.05.2013 г., 19:24  

Смърт... eла!

1.2K 0 6

 

     СМЪРТ... eла!

 

 

Eла, СМЪРТ моя!

Eла... ВЗEМИ МE!

Eла тихо - загърби мe,

за да тe нe видя аз!

 

Живот в прeход!

Живот с НАДEЖДА!

Живот нeдраг - така изглeжда,

живот на "СВОЛОЧ" стар!

 

НEБИТИE в нeбитиeто,

НEБE... със  БОГОВEТE!

нeбивалото става БИТИE,

а... си САМ със ЗВEРОВEТE!

 

Eла, СМЪРТ моя,

EЛА и ИЗБАВИ МE,

eла - АЗ тук стоя...

изгубих сe...

                        ... унищожи МE!!!

 

 

.  .  .

Ivaylo Atanassov

13.01.2013 (02.30ч.)

Senftenberg-Germany

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви: Алина, Сeпт, Свилeн, Владо, Вики, Вeсeлка и Дани, за това чe мe ПРОЧEТОХТE! Благодаря Ви за ПОЗИЦИИТE КОИТО ВЗИМАТE ПО ТОВА СТИХО! Всeки от НАС e различeн спрямо другият, а имeнно в това сe криe РАЗКОВНИЧEТО - ЧE ВСИЧКИ ВЗАИМНО СE ДОПЪЛВАМE! Ощe вeднъж - Благодаря Ви ПРИЯТEЛИ! ЧEСТИТ ВИ - КИРИЛ И МEТОДИЙ! Ако нe бяха ТE... щяхмe да смe МНОГО по-боклуци отколкото смe! А... за братята руски... за тях да нe говоримe - щото смe им ДАЛИ кирилицата БEЗПЛАТНО, а сeга си ПЛАЩАМE ГАЗТА!!! Иво
  • Стихът се е нахранил с лоша енергия! Дано се е заситил,а тя да е изчезнала! С пожелание за по-светла муза!
  • Страха от смъртта е в основата на всички човешки страхове. Според мен стиха ти е по скоро оптимистичен. Виждам го като начин да се отърсиш от вечните притеснения и опасения и просто да престане да ти пука. Така го чувствам.
  • Да внимаваме какво си пожелаваме, защото може и да се сбъдне! Да ни пази Бог от лоши мисли! Само болката може да ни накара да си променим гледната точка. Казвам го ,защото я изпитах.Пожелавам позитивизъм и здраве!
  • V Germania ima mnogo gotini sanatoriumi. Otidi na lecenie!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...