30.01.2025 г., 7:45 ч.

Смърт, ела 2020 

  Поезия
112 0 0
Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.
Да, дошъл е и този момент.
Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.
Ала всичко си има предел.
Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш.
Въпреки че упорствах докрай.
Но след всичката тази жестокост и лудост
знам - не ме чака мен рай.
Смърт, ела. Изобщо не вярвам в безсмъртието.
Да, отивам си - вече го знам.
И след малко ще ме изправиш до мъртвите.
Но не ме е страх. Аз идвам сам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Предложения
: ??:??