Смърт, ела 2020

30.01.2025 г., 7:45 ч.

Поезия

157 0 0

Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.
Да, дошъл е и този момент.
Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.
Ала всичко си има предел.
Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш.
Въпреки че упорствах докрай.
Но след всичката тази жестокост и лудост
знам - не ме чака мен рай.
Смърт, ела. Изобщо не вярвам в безсмъртието.
Да, отивам си - вече го знам.
И след малко ще ме изправиш до мъртвите.
Но не ме е страх. Аз идвам сам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

ИЗБРАНО 2022
Носталгично

Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
Продавачът на катинари

Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...
И кокошката е птица

Търпението облаци събира, смирението – ежедневна смърт. Живуркайки душата ми умира. Човек съм, а чов...

Още произведения »