30 янв. 2025 г., 07:45

Смърт, ела 2020

277 0 0

Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.

 Да, дошъл е и този момент.

Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.

Ала всичко си има предел.

 

Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш.

Въпреки че упорствах докрай.

Но след всичката тази жестокост и лудост

знам - не ме чака мен рай.

 

Смърт, ела. Изобщо не вярвам в безсмъртието.

Да, отивам си - вече го знам.

И след малко ще ме изправиш до мъртвите.

Но не ме е страх. Аз идвам сам.

 

Смърт, ела. Вече не е необходимо да живея.

И отслабна тя - моята ръка.

Моята песен - вече други хора ще я пеят.

А пък аз - ще си тръгна така.

 

Смърт, ела. Вече и любовта ми, и тя е мъртва.

И не я чакам аз - любовта.

Вътре в мен са само пепелища и въглени.

Но не ме е страх от смъртта.

 

Смърт, ела. Толкова дълго на тебе ти бягах -

но накрая пак взимаш ме - мен.

Аз воювах. Но накрая прибира ме мракът -

без да зная дали съм простен.

 

Смърт, ела. Всъщност, не си ме ти победила.

Не, отивам си непобеден.

Вече нямам останали в мен никакви сили.

И съм толкова уморен....

 

Смърт, ще кажеш - аз съм твоята любима.

Но ти лъжеш - това не е така.

Ала друга, навярно, вече няма да имам.

И затова - ще ти стисна ръка.

 

Смърт, ела. Не, аз няма да те заобичам.

И знам - че няма да ми го простиш.

Но не вярвам, че ти си моето момиче.

И затова - хайде, ще ме извиниш....

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...