diesto (Данаил Антонов)
974 522
22.12.2018 г., 18:30 ч.

Носталгично 

  Поезия » Любовна
2608 29 17

Ще се прегърна сам и ще си тръгна. 

Без друго моите ръце не те докосват. 

Не знам в какво съм се превърнал, 

но вече нямам сили да го нося. 

Това сърце е непотребно. 

Обичало е всякога насила. 

Онези – малките, с душите дребни, 

които много бавно го убиваха. 

Вземи го в шепи и не ми го връщай! 

Отмий кръвта със няколко сълзи. 

То няма никога да бъде същото, 

така че просто някъде го изхвърлѝ!.. 

А всъщност мога да остана... 

И да изпусна всички закъснели влакове. 

Във мен си Ти! Аз друго нямам. 

И малко нежност. Но понякога... 

Не ме изпращай. Знам къде е гарата. 

Не ми е тъжно. Само носталгично. 

Дъхът ми стига за една цигара. 

Целувам те наум. И те обичам... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??