The_Crimson_King (Михаил Костов)
167 567
12.05.2009 г., 15:48 ч.

Смъртоносното цвете 

  Поезия
845 0 4

Най-чистото цвете на лудостта
е израснало в моята градина.
С прашец отровен по нежните листа
и красота божествена, неустоима.

Аз я обикалям отдалече,
не смея да се приближа до там.
Но започвам да се питам вече,
дали на изкушението ù да не се поддам.

А тя е толкова красиво цвете,
тъй беззащитно, мъничко и нежно.
Отвсякъде я блъскат ветровете,
и да я пречупят изглежда неизбежно.

Затова ще легна аз до нея.
Ще си направя от листа одеяло.
И когато със земята във смъртта се слея,
от вятъра ще я закриля мъртвото ми тяло.


© Михаил Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е!
  • Отново разтърсващ стих! Нямам думи в момента...
  • Благодаря ви за подкрепата, Мирелла. И аз не смятам, че е глупост. Просто не ме бива много в поезията, но ми е толкова хубаво, когато се опитвам да пиша стихотворения. Мисля, че когато съм правен, Бог е решил да се изгаври с мен и ми е дал силно желание, но нито грам талат.
    Само не разбирам, защо посвещението е махнато? Аз ли нещо не съм направил като хората, или по някакъв начин съм нарушил правилата и редакторката го е премахнала? Иначе стихотворението беше посветено на Г. (м.о.в.), което само един човек освен мен ще разбере, но точно в това се крие очарованието на съкращенията.
  • Въобще не е глупаво. Много е красиво и нежно, като цветето
Предложения
: ??:??