Смъртоносното цвете
Най-чистото цвете на лудостта
е израснало в моята градина.
С прашец отровен по нежните листа
и красота божествена, неустоима.
Аз я обикалям отдалече,
не смея да се приближа до там.
Но започвам да се питам вече,
дали на изкушението ù да не се поддам.
А тя е толкова красиво цвете,
тъй беззащитно, мъничко и нежно.
Отвсякъде я блъскат ветровете,
и да я пречупят изглежда неизбежно.
Затова ще легна аз до нея.
Ще си направя от листа одеяло.
И когато със земята във смъртта се слея,
от вятъра ще я закриля мъртвото ми тяло.
© Михаил Костов All rights reserved.
