13.02.2008 г., 10:01

Смъртта

788 0 2

И ето, пак е тихо,
няма шум, няма веселие,
мрачно е, защо ли?
Смъртта май дошла е!

 Цялата обляна в черно,
с наострена коса,
протяга изсъхналите си ръце
за поредната бедна душа!

Идва без да пита,
кой е млад и кой е стар,
взима го и си отива,
изгаря го в нейния пожар!

 Такава е тя - смъртта,
тя никой не обича,
но това е кръговратът -
започва с живота и завършва със смъртта!

12.02.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д-р Диди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...